На нашите седенки освен, че се учим да плетем и така придобиваме нови знания и умения, ние разговаряме, споделяме, разтоварваме се и излизаме обогатени.
В напрегнатото ни ежедневие все не ни достига време за нас самите. Искаш ли да поспреш, да се огледаш и забележиш света, който те заобикаля, да помедитираш, да се погрижиш за ума и говорните си способности и още и още… Всичко това ти го дава плетенето. То е плацебо за душата ти.
Ще се докоснеш и до миналото, когато ръцете на нашите баби са създавали облеклото на домашните си.
Присъедини се към нашите седмични онлайн седенки и ще го усетиш.
Имам професия, която нямах възможността да упражнявам. Завърших университета и ме подхвана животът, завъртя ме в своята въртележка и ме приземи в чуждата земя. И започнах от нищото, отначало, така както го правят емигрантите. Занизаха се годините, надпреварвах се с времето, бидейки майка и упражнявайки професии, които не ми бяха на сърце. А в главата ми се предеше една мечта - да сътворя нещо свое и да си изкарвам хляба с нещо, което ми доставя радост … Какво, … какво … И грабнах куките в онзи ден и се разплетох … И върнах се в детството, когато край баба и мама се въртях и ми показваха. И пръстите заработиха сами, разбърка ми се мозъкът и извади наяве отдавна забравени умения. И спомних си как се прави. И докато плетях, заслушах се в себе си, оттук радост да подръпна, оттам умиротворение да заплета, … и разбрах какво е нещото … ПЛЕТЕНЕТО.
Така се роди идеята ми да плета.