Аз вярвам, че истинското учене се случва извън класната стая – там, където можеш да помиришеш миналото, да се докоснеш до места, истории, предмети. Да си припомним думите на дядо Вазов: „Ние, българите, за да видим света и чудесата му, няма нужда да ходим така далеко, защото нашата България е един непознат и чуден свят.”И така, докосвайки се до нашите старини, до малките калдъръмени улички, дървени или каменни къщи, устояли на времето, точно както нашия дълбок български корен, ние слагаме в сърцето си хилядолетната любов на предците си и дишаме по-леко, и ставаме по-силни.Вярвате ли, че когато се заобграждаме от красота, самите ние се променяме? С децата наблюдаваме нашата изумителна природа и нейните обитатели – сини езера, вековни гори, величествени планини и бистри реки, плодородни почви и безкрайно много животинки, извори и герои от народните предания.Нашите деди са почитали и са се страхували от природата, уважавали са всяко дърво и всяка билка, дали са име и са придали значение на всяка част от околният им свят, живеели са в хармония с природата, с паметта и повелята на народа си!Ако ти е станало интересно, свържи се с мен ето тук!
Аз съм мечтател и идеалист. Ние българите имаме особена връзка с род и родина. Най-горещото ми желание е да предам тази здрава връзка на децата, за да имат силен корен и семейство, основа и опора. Така изникна идеята за етнолагерите “Край огнището” и работилниците за занаяти. Чрез тях връщаме обратно на децата знанието за великата ни история, която им принадлежи, а те самите са тези, които ще продължат величието и силата на род и родина, на памет и всички ценности, съхранили българското през вековете!